ВЕДНЪЖ ПО ПЪТЯ СИ КЪМ ВЕЧНОСТТА
ОЗАДАЧЕНА СПРЯХ.
ДВАМИНА ПРОТЯГАХА ОЧАКВАЩО РЪКА
НЕ МОЖЕХ БЕЬЗРАЗЛИЧНА ДА ОТМИНА
И ПЪТЯТ ИЗВЕДНЪЖ СЕ РАЗДВОИ
ЕДИНИЯТ ПРЕДЛАГАШЕ ПЪТЕКА,
ПОКРИТА С КАМЪНАЦИ И БОДЛИ,
А ДРУГИЯ С УСМИВКАТА СИ ЛЕКА.
ЛЪКАВО МЕ ПОГЛЕДНА И ЗА МЕН
ПРЕСЕЧЕ ПЪТ ПРЕЗ ЦЪФНАЛА ЛИВАДА
КАК МАМЕШЕ МЕ ТЯ С ЦВЕТА ЗЕЛЕН
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА РАДОСТ И НАСЛАДА.
И ЩЯХ ДА ТРЪГНА, АЛА ИЗВЕДНЪЖ
ПОГЛЕДНАХ БЪРЗО ДРУГИЯТ В ОЧИТЕ,
ТЪГА ОТ ТЯХ СЕ ПЛИСНА КАТО ДЪЖД
И В СЕГЕ СИ ВНЕЗАПНО Я ИЗПИТАХ.
СЛЕД МИГ РИДАЕХ ПАДНАЛА В ОРАХТА
И СТЕНЕХ НА КОЛЕНЕ СЪКРУШЕНА
ПРОТЕГНА ТОЙ ПРОБОДЕНА РЪКА
ПРЕСВЯТАТА РЪКА ОКЪРВАВЕНА
ТЕЧЕЩЕ КРЪВ ЧЕРВЕНА ВЪРХУ МЕН,
ОТМИВАШЕ ЛЪЖИТЕ, СТРАХОВЕТЕ,
ГРЕХЪТ ЛЕЖЕШЕ В БЕЗДНАТА СРАЗЕН
И ЛЮБОВТА ЗАЛИВАШЕ СЪРЦЕТО
ЛЮБОВ Е ПЪТЯТ СТИГАЩ ВЕЧНОСТТА
И ТАЗ КРЪВ УМИЛА МЕ НАКРАЯ
ИСУС ПОВЕДЕ МОЯТА ДУША
ПО СТРЪМНИНА, ЧИЙТО ВРЪХ Е РАЯ.